На 2 май православната църква почита паметта на свети цар

 На 2 май православната черква уважава паметта на свети цар Борис-Михаил, покръстител на българите. Той постанова християнството и вкарва книжовност в България. Борис I е наименуван равноапостолен светец, тъй като неговото дело в България и на Балканите се равнява на делото на първите апостоли. Той ръководи от 852 до 889 година и за малко през 893 година

Княз Борис-Михаил, е популярен владетел-покръстител и обединител на българския народ. Син на хан Пресиян (836-852) и правнук на хан Омуртаг (814-831), роден евентуално към 830-832 година Той приема владетелския жезъл край р. Брегалница през 852 година в присъединените от татко му обширни югозападни територии, обитаеми със славяни. Още тогава Борис се свързва с концепцията за християнството, а може би и със самите братя Кирил и Методий – основателите на славянската книжовност.

През ІХ век България отстоява своята самостоятелност и културна еднаквост сред Немското кралство и Византия, Рим и Константинопол, които й оферират своите религиозни задачи. През 852 година хан Борис І подписва съюз с Великоморавия и влиза във война с Немското кралство и неговия съдружник Хърватското княжество.България изгубва тази война и Борис се принуждава да скапе съюза с Великоморавия и да се сближи с немците, с цел да резервира българските територии по Средния Дунав.

През 856 година византийският император Михаил ІІІ (842-867) подхваща военни дейности против България, причислява Северна и Източна Тракия с Филипопол, Девелт, Анхиало иМесемврия. В началото на 60-те годинина ІХ век пораждат две нови обединения – България подписва съюз с Немското кралство с заричане да одобри християнството от Рим, а Византия се съюзява с Великоморавияи слага на България също изискване за покръстването. Скоро избухва война сред двете обединения. България изгубва и тази война и през есента на 863 година е подписан тъй наречените ”дълбок мир ”. Основно изискване на този контракт е Борис да одобри християнството от Византия.

За българския държател покръстването към този момент е неизбежна нужда. Военните загуби, езическото разделяне сред славяни и българи подтикват Борис да предприеме решителната крачка и с един размах да реформира страната. Още при сключването на ”дълбокия 30-годишен мир ” в Константинопол са покръстени българските пратеници. В началото на 864 година в България идва духовна задача, която се заема с покръстването на народа. Изграждат се църкви на мястото на старите езически капища. В Плиска стартира градежът на монументалната Голяма базилика.

Хан Борис І е покръстен скрито нощем, в края на 865 или началото на 866 година, като приема купата ”велик княз ” и името Борис-Михаил – на кръстника си император Михаил ІІІ. През месец март 866 година част от българските първенци подвигат протест за опазване на езичеството. Княз Борис-Михаил е заставен да се разправи грубо с съперниците на новата вяра, като изтребва 52–ма велики боили дружно с задачите им родове.

Българският държател желае да сътвори независима българска черква със собствен архиепископ. За тази цел той се обръща с въпроси първо към цариградския патриарх Фотий. Но откакто не получава от него предстоящата поддръжка, изпраща делегация в Рим при папа Николай ІІ (858-867) с дълъг лист от въпроси относноцърквата. Папата приема с подготвеност българите. Той изпраща на княз Борис 106 отговора и двама римски епископи Формоза и Павел да покръстят българите съгласно римския канон. Гръцките духовници са изгонени от България. Тези дипломатически дейности на княза трансформират българския църковен въпрос в интернационален. През 869-870 година в Цариград Осмият космополитен църковен събор взема решение да се учреди независимата българска православна черква с пръв архиепископ Йосиф. Римското духовенство напуща страната.

Княз Борис-Михаил реализира победа и издига българската черква като нов, независим християнски център. Но на него са му нужни български свещеници, които да проповядват на български език.

С такава цел през 885 година от Великоморавия в България идват учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. Князът ги приема тържествено. Създава им най-благоприятни условия за сътворяване на българската книжовност и образованието на български свещеници. Така Кирило-Методиевото дело е избавено и по-късно публикувано от България измежду други славянски нации. След тези упорити писания на държавното и църковно занятие княз Борис-Михаил се отдръпва през 889 година в манастир, като оставя на престола най-големия си наследник Владимир Расате (889-893). Но младият княз се пробва да върне езичеството и стартира гонения против духовенството.

Княз Борис-Михаил е заставен да напусне манастира. Сваля от трона Владимир Расате, заповядва да го ослепят и да го хвърлят в пандиза. Свиква национален църковен събор. Провъзгласява третия си наследник Симеон (893-927) за новия български държател, ”като го заплашва пред всички, че ще претърпи същото наказване, в случай че в нещо отстъпи от същинското християнство ”. Съборът взема решение столицата да се реалокира от Плиска във Велики Преслав и афишира българския език за формален в страната и църквата.

Княз Борис-Михаил умира на 2 май 907 година За огромните му заслуги към българската страна и черква той е канонизиран незабавно за светец. Чрез приемането на християнството България утвърждава своето място на суверенна страна в европейския свят.

Инфо: www.istoria.bg